Wednesday
2018-Dec-19
Добре дошли Гост
RSS
 

Главна Регистрация Вход
Оковите на чувствата - Форум »
[ Ново съобщение · Членове · Правила на форума · Търси · RSS ]
  • Page 1 of 1
  • 1
Форум » Теми,статии ... За всеки по нещо :) » Любов и психология » Оковите на чувствата
Оковите на чувствата
VaNcHeToDate: Friday, 2013-Nov-01, 22:47 | Message # 1
Генералисимус
Group: Администратори
Messages: 71
Awards: 0
Reputation: 6
Status: Offline
Не понасяме, когато някой спира погледа си върху половинката ни? Следим я и не й позволяваме да се вижда с приятелите си без нас?

Няма съмнение: обзети сме от ревност. Ако в определени граници чувството е нормално, когато ги преминем, се превръща в истински кошмар. Как да преодолеем желанието си да притежаваме изцяло любимия?

Как се появява

Ревността е общовалидна за всички култури и общества. В зависимост от индивида има различни измерения и прояви. Липса на доверие, ниска себеоценка, потискане на емоции... и чувството на притежание избухва с пълна сила.
Още от детството си имаме нужда от доказателства, че сме обичани, дори предпочитани пред останалите. Според Фройд не ревността е анормална, а това да не я изпитваме. Известният психоаналитик настоява, че дори се нуждаем от нея. Ревността е общовалидна за всички индивиди и епохи, въпреки това варира според нормите за вярност и етичните кодекси, наложени от обществото в различните страни и времеви пространства.

Зигмунд Фройд различава 3 типа ревност:

1.нормална, или конкурентна
Тя се открива в несъзнателната идентификация с майката или бащата. Индивидът се страхува да не загуби привилегированите си отношения с родителя (известен повече като Едипов комплекс)
2.прехвърлена
Изразява се в прехвърлянето на собствените недостатъци върху партньора. Индивидът ревнува половинката си, защото сам неверен, я подозира в същото.
3.транспозирана
Произлиза от изтласкани стремежи към невярност, но обектите на тези фантазии са от същия пол. Асоциира се с параноята.

Кого обсебва повече – Адам или Ева

Предполага се, че представителите на силния пол са по-често засегнати от патологична ревност. Въпреки липсата на конкретни изследвания, това твърдение е по-скоро невярно. Подозира се, че жените са също толкова ревниви, но крият по-добре чувствата си.
Феноменът се обяснява с факта, че, за да се стигне до изневяра при мъжете единственото условие е да изпитват физическо привличане, докато при жените е задължително да вложат и чувства. Ето защо изневярата при нежния пол се счита за по-“тежка“ и води до по-бурна реакция, включително агресия. Ревността обаче не е еднаква за двата пола: ако жените я изживяват като страх да не бъдат изоставени, то силният пол я възприема като загуба на мъжествеността и силата си.
В двата случая обаче последиците са еднакви: „омразата“ се насочва не само към партньора, но и към хипотетичния съперник.

Липсата на доверие

Психолозите подчертават, че в наши дни най-често отсъствието на доверие се крие в недостатъчното самочувствие на индивида.
Ревнивият се съмнява в потенциала си да съблазнява, смята се за недостоен да бъде обичан и прехвърля несигурността си върху своя партньор, като не вярва в силата на неговите чувства. В определени случаи може да се отнася и до т. нар. притеснение за съвместимост.
Ревнивият се опасява да не загуби идентичността си и се опитва да се „застрахова“, като започва връзка с трето лице.

Омагьосан кръг

Парадоксално, но голяма част от склонните към ревност и тези с ниско самочувствие избират партньори, които подчертават комплекса им за малоценност. Вместо да се обвържат с някого, с когото да бъдат спокойни, те предпочитат половинки с подчертано влечение към флиртуване.
Партньорите им, от своя страна, притежават способност да общуват с лекота, което още повече засилва предпоставките за ревност. Някои двойки основават отношенията си на взаимно ревнуване или на принципа: провокация - ревност. Понякога страната, която е обект на ревност, приема това като позитивна емоция и признак, че все още буди интерес у партньора си.

Жената – винаги нащрек

Ревнивката свързва любовта с въпроса: Дали наистина ме обича заради това, което съм? Съмнението се дължи или на липса на достатъчно самочувствие, или на обсебващо чувство на притежание, което изпитва към партньора си. Тя приема всяка друга жена като потенциална съперница - по-привлекателна и интересна от нея.
Страхът й да не бъде изоставена е също толкова силен, както подсъзнателното й желание да доминира над половинката си чрез непрекъснатите си изисквания за доказателства за любов.
Обсебената от ревност жена търси винаги издайнически следи: миризма, парфюм, забравена бележка в джобовете на партньора, шпиониране на мобилния му телефон, несъответствия в обясненията или държанието му. При най-малкия повод за съмнение негативното й поведение нараства пропорционално със страха й да не бъде изоставена. Тя започва да плаче, да заплашва, опитва се да се срещне със съперницата си, да я извади от равновесие, а после да я очерни в очите на партньора си. Ако това не помогне, жената не се колебае да затвори вратата под носа на спътника си, да отхвърли този, когото довчера е обичала.

Мъжът – наранено самолюбие

Ревнивецът се страхува повече от всичко да не би друг да докосне жена му, да привлече вниманието й, накратко – да я притежава.
Когато види, че партньорката му полага грижи за външния си вид, мъжът е убеден, че тя го прави, за да се харесва и на други представители на силния пол. Дори подозренията му да са плод на въображението, това веднага провокира ревността му. Но не притеснението, че ще изгуби партньорката си, е водещо, а страхът, че мъжествеността му е поставена под съмнение. Той би приел жена му да го напусне, но само ако причина не е някой друг. Същевременно мъжът е обсебен от идеята за съперника. Без значение илюзорен или реален, той счита, че другият е отнел отредената му сексуална мощ.
Ето защо следи отблизо външния вид на партньорката си и се интересува до минута от времето й. Всяко отклонение на половинката му от установените навици се използва от мъжа като повод за засипване с въпроси и упреци. Той се опитва да ограничи свободата на жената, да я откъсне от приятелите, семейството и колегите й. Ако пък счита, че държи в ръцете си доказателство за нейната „изневяра“, е способен дори да прибегне до насилие, до това да я унижи и демонстрира до безкрай надмощието си над нея.

Неделима част от връзката, или...

Вървят ли любовта и ревността ръка за ръка, или обратно – обвързването трябва да означава зачитане на свободата и личното пространство? Истина е, че при двойките, които са заедно от известно време, често единият има инстинкт за притежание върху другия. Откъде се появява стремежът за собственост и може ли ревнуваният да се радва на спокоен живот и да се развива?
В основата на любовта стои желанието на индивида да се хареса на избраника си и да отговори максимално на очакванията му. В началото на връзката партньорите имат пълно доверие един в друг, вглъбени в света за двама, който са си изградили. В един момент обаче влюбените се принуждават да се откъснат от сферата, в която живеят, и да се впишат в социалния контекст на реалния свят. В този момент привилегированите отношения, които са имали, се прекъсват, за да се включат и фактори като общуване с приятели, колеги и т. н. Тогава при някои ревността се появява като търсене на успокоение, че те все още са в центъра на внимание на партньора. Ако този вид емоция бъде в малка доза, тя дори заздравява отношенията на двойката, тъй като показва, че все още се интересуват един от друг и се стараят да поддържат страстта помежду си. Затова се опитват да предизвикат това чувство, като например започват да флиртуват с някого другиго. Когато обаче ревността премине границата и под нейно влияние една от страните се опита да ограничи свободата на другата, да я контролира и й наложи начин на поведение, се превръща в рушител на любовта и семейното щастие.

Страниците подготви: Димитрина Шишкова
 
Форум » Теми,статии ... За всеки по нещо :) » Любов и психология » Оковите на чувствата
  • Page 1 of 1
  • 1
Search: