| VaNcHeTo | Date: Sunday, 2014-Jan-26, 07:31 | Message # 1 |
 Генералисимус
Group: Администратори
Messages: 71
Status: Offline
| Тя е по-важна от всичко останало, движи света и осмисля живота.
Лятото е сезонът, който предразполага към повече емоции, ето защо се заехме да разплетем нишката на поведението ни, когато се влюбим, както и да разбулим тайните, които поддържат пламъка дълго време.
Химия или алхимия?
Дали любовта се измерва само с чувствата, които изпитваме към избрания? Не съвсем. Тя освен всичко е и съотношение между хормоните, невромедиаторите и архаични рефлекси, които силно са се вплели. И ако въпреки всичко чувствата са тези, които диктуват поведението ни, трябва да признаем, че невинаги успяваме да контролираме ситуацията.
Невролозите твърдят, че начинът, по който се държим, когато сме влюбени, е стратегия, изготвена от гените ни през целия период на развитието ни. Рядко имаме право на избор, тъй като се влияем от два фактора: инстинктите за самосъхранение и продължение на рода. Това от своя страна означава, че сме програмирани да се влюбим. Психиатрите добавят, че опитът и въображението ни са само свидетели. Те ни „казват“ какво сме изживели и през какво сме преминали, но не ни дават обяснение защо сме постъпили точно така. Чувствата, които изпитваме, не може да бъдат сведени само до действието на невроните ни. Не бива да се опитваме да свием и съизмерваме любовта с биологията.
До каква степен ни заслепява?
С помощта на изследване с магнитен резонанс учените са установили, че когато се влюбим, зоните в мозъка, които движат чувството за критичност у нас, престават да функционират. Заради това не можем да преценяваме трезво и не виждаме недостатъците у другия, нищо в него не ни дразни и пречи. Така не забелязваме разхвърляните дрехи или празните кутии от сок, които продължават да стоят в хладилника. Следователно любовта заслепява в буквалния смисъл на понятието. Специалистите обясняват, че, докато виждаме живота в розово, сме най-склонни да създадем дете и да изпълним мисията си за продължаване на рода. Когато един ден „прогледнем“, първото нещо, което ни се набива на очи, са разхвърляните дрехи, но вече имаме дете и фактът, че любимият не е този, когото сме си мислили, престава да е от толкова голямо значение. Природата е спечелила облога.
Имат ли чувствата срок на годност?
Не повече от три години. Твърдението е безапелационно. Защо? Психолозите обясняват, че това е периодът от раждането на детето до придобиването на относителната му самостоятелност, време, в което то има нужда и от двамата си родители. Генетичните ни дадености ни тласкат да останем заедно достатъчно време, за да заченем, родим и започнем да възпитаваме поколението си, след което любовта се трансформира в приятелство и единомислие. Те обаче са социологично, а не генетично явление. Обичаме се лудо в продължение на три години, а после се адаптираме, заедно създаваме нови отношения и градим живота си, но с по-малко плам и повече размисъл. И така, докато успеем да хармонизираме характерите си, или докато решим да търсим щастието си другаде.
Можем ли да изпаднем в зависимост от любовта?
Още щом се влюбим, започваме да се „залепяме“ за партньора си и постепенно да се отказваме от собствения си социален живот и контакти. Безкрайните телефонни разговори с приятелките ни се превръщат в спомен, излизанията с колегите ни след работа и непредвидените екскурзии през уикендите също остават в миналото.
Специалистите са намерили отговор и на това явление. Според тях индивидите във възпроизводителна възраст имат нужда не само да бъдат привлечени един към друг, но и да бъдат заедно възможно най-дълго време. Следователно изпадаме в ситуация на пълна зависимост, която стига до болка, когато единият отсъства. Тя се дължи на два невромедиатора – допамини и ендорфини, които тялото ни отделят в значително количество през периода на влюбеност.
Засилват ли честите ласки страстта ни?
Сексът и удоволствието от него ни свързват все по-осезаемо с партньора ни. Причина за това е друг хормон – окситоцинът, който се отделя при родилките по време на раждането и им позволява да обикнат бебето си, но също така и когато жените изпитват удоволствие от секса. Така се получава кръговрат: колкото повече правим любов с партньора си, толкова повече изпитваме удоволствие, а колкото повече удоволствие изпитваме – толкова повече се обичаме.
Намалява ли сексът апетита ни?
От момента, в който намерим подходящия партньор, цяла гама от хормони започва да функционира засилено. По време на секс мъжът и жената отделят лулиберин. Благодарение на него партньорите се съсредоточават върху момента и достигането до върховното удоволствие се превръща в основна цел за тях. Всичко останало е без значение, дори външните дразнители като телефона например. Лулиберинът едновременно с това създава усещане за ситост и намалява апетита към храната. Ето защо казваме, че влюбените живеят от „любов и въздух“.
Програмирани ли са мъжете да изневеряват?
Да, според психолозите. Изследванията, които позволяват да се твърди, че „силният пол“ изневерява, не са били проведени върху негови представители, а върху мишки, следователно тяхната достоверност все още е под съмнение. Въпреки това съществува своеобразна прилика между двата вида. Културните параметри и наличието на чувства у човека, разбира се, го разграничават от животинския свят. Изследователите дават следния пример: когато в едно пространство се поставят мъжка и женска мишка, мъжката в началото проявява силен интерес към „партньорката“ си, след което престава да й обръща каквото и да е внимание. Ако се прибави още една женска мишка, интересът му се възвръща, но също така не за дълго. Това поведение обрисува много ясно началото на сексуалната стратегия на представителите на мъжката половина от човечеството. Задачата на мъжа е да търси непрекъснато нови и нови партньорки, за да изпълни генетичната си задача колкото се може по-добре.
Как стоят нещата при жените? Тяхната роля е да намерят Единствения – най-добрия, следователно тактиката им е съвсем различна. Те са тези, които избират на кого да обърнат внимание и на кого – не. Например на парти една жена още с пристигането си обхожда с поглед цялата зала, за да прецени присъстващите мъже. Ако някой от тях й хареса достатъчно, е необходимо само да му отправи повторен поглед, за да му „изпрати“ съобщението:
„Харесваш ми, защо не се приближиш?“ Тази тактика действа безотказно почти винаги.
Не е ли всъщност това магията на любовта?
Любовта ни прави по-интелигентни
Взаимните ласки увеличават производството на адреналин и кортизол – две субстанции, които стимулират невроните.
Също така според американско изследване оргазмът замества два аспирина и лекува главоболието, ето защо обичайното ни извинение вече е развенчано.
Води към дълголетие
Според английско изследване, изучаващо мъжкото население, практикуването на секс 2 пъти седмично води до намаляване наполовина на смъртността им в сравнение с тези, които се задоволяват с интимни отношения веднъж месечно.
Моделира задните части и подобрява съня
Правенето на любов тонизира и обтяга коремните, бедрените и седалищните мускули.
След оргазъм тялото се отпуска, стресът се евакуира и заедно с това спомага за здравословен и спокоен сън.
Зарежда ни с еуфория
Нормално е – докато се отдаваме на ласки, мозъкът ни произвежда засилено количество ендорфини – 100-процентов натурален еквивалент на морфина. Ето защо, ако някой каже, че любовта опиянява, не се съмнявайте в думите му!
Подсилва сърцето
Сексуалната активност намалява риска от сърдечни проблеми. Така мъжете, които изживяват 3 оргазма седмично в продължение на 10 години, страдат 2 пъти по-малко от болести на сърдечно-съдовата система в сравнение с тези, които водят нередовен полов живот.
Страниците подготви: Димитрина Шишкова
|
| |
| |
